Monday, 30 April 2012

Първото ми мокуме гане

Не успях да се включа с второ бижу в предизвикателството на Двете Елши, но за сметка на това си направих малко експерименти с техниката мокуме гане. Хубавото е, че мога да експериментирам по много начини и да получа разнообразни резултати. Нямам търпение отново да се захвана с техниката :) Освен това ми хрумна идея за нова колекция, което е още по-хубаво - Mokume Gane & Wire. А с бижутерската тел е толкова приятно да се работи!






Monday, 23 April 2012

"Феникс"

Много отдавна исках да довърша този медальон и се радвам, че най накрая успях. Когато за първи път започнах да се занимавам с рисуване върху въздушна глина, едно от първите ми изделия беше именно птица феникс. Някъде от Интернет намерих картинка, която нарисувах, пречупена през моя поглед. Мястото за второто крило не ми стигна, 3-4 години по-късно отново не ми стигна :) Разбира се това може да се поправи с предварителна скица, но моя милост обича да импровизира. Единствените скици, които съм правила са на бижута от полимерна глина, където имам намерение да ползвам някаква техника. Но стига думи! Време е за малко снимки :)


 Основата е от въздушна глина. Използвала съм темперни бои. След това съм го лакирала, така че да е водоустойчиво. За мое огромно съжаление предните ми изделия не са водоустойчиви. Много важно при изделията от въздушна глина е да са с подходящ лак. Разбира се ако се използват акрилни бои не е задължително лакът да е водоустойчив, дори може да няма такъв. Но в моя случай няма как да не използвам този довършителен елемент.
 Една малка подробност - когато се използват темпери е задължително лакът да не е на водна основа.
Елементът сниман без халкички и други подобни. Голям недостатък на импровизираното рисуване е, че не винаги боята покрива добре молива. Така че е нормално тук - там да се появи малко сиво моливче. Но в този случай няма място за притеснение, тъй като е за мое лично ползване :)





С това изделие ще участвам в предизвикателството на Двете Елши за април месец. Няма нищо общо с Великден, но пък отговаря на част от цветовата тема. Имам три задължителни цвята, така че се надявам да отговарям на изискванията :) Хубавото е, че мога да участвам с повече от едно изделие, което означава че мога да реализирам и другата си идея, която е по-тематична :)

Sunday, 22 April 2012

Да бъде или да не бъде ... списанието? Това е въпросът

Януари месец тази година ми хрумна идеята за списание за полимерна глина на български език. Намерих подходящите хора, избрахме съдържание, име, визия - всичко беше наред. До момента, в който се появиха проблемите. Преодоляхме ги, дори и с човек по-малко, появиха се други хора, които пожелаха да помогнат. До тук пак добре. Но в даден момент осъзнах, че всъщност нямам много свободно време. Та аз дори нямах време да творя, а какво остана за списание. Тук трябва да се намеси Larry Winget с изказване от сорта на: "Не се оплаквай! Сядай си на задника и се захващах на работа!". Добре, правя го, но какво става ако вече нямам желание? Април месец публикувахме едва втори брой, а аз вече нямам желание да продължавам. Вярно е, че няма нищо по-хубаво от това да видиш как хората се радват, но реално колко от тях използват информацията? На колко от тях е полезна? Има ли смисъл да се бъхтим хората, зад кулисите, когато и ние нямаме време? Всички се радват, но колко от тях са готови да помогнат? Не са много за съжаление ... едно е да го твърдиш на думи, друго е да го изпълниш.

Поради тази причина, а и поради факта, че септември месец заминавам за Полша, мисля списанието да го преобразувам за постоянно в сайт, където да има достъпна информация за всички. Мисля, че това би било по-лесно за изпълнение, а и няма да има крайни срокове. Така всеки ще може да събира информация и да я публикува, когато има време.

Saturday, 14 April 2012

Рози и мъниста

Последното ми снимано изделие - един гердан по поръчка. Честно казано обожавам да изпълнявам поръчки не за друго, а защото по този начин реализирам идеите на други хора и така ги радвам. А аз обичам да карам хората да се усмихват. Усмивките са толкова важно нещо. Но нека не се отклонявам от темата :)
След като получих поръчката си казах, че е крайно време да изпълня идеята си за розички на гердан. Взех необходимите мъниста и започнах да нижа. Голямо низане падна. Не знам кое ме затрудни повече - липсата на търпение за пипкавата работа или връзването на кордата. Но в крайна сметка след като видях резултата бях много доволна. В скоро време ще направя и други версии, други цветове и модели. А защо да се ограничавам само с украшения за врата?

Обожавам предизвикателствата :)

Wednesday, 4 April 2012

Една стъпка нагоре

Днес получих най-добрата новина до сега! Одобрена съм да замина по Еразъм за цяла една академична година. Бях на косъм да се разплача от щастие, когато колегите ми ми казаха. От както се помня съм искала да изляза навън, да видя друга действителност, да се опитам да имам по-големи възможности за избор на кариера, забавления, културни дейности и други подобни. И това се случи!

От момента, в който си подадох документите знаех, че ще ме приемат, но не очаквах да е за такъв период от време. Вярвах, че заслужавам да изляза, да получа шанс. Бях убедена. И това наистина стана. Човек е победител, когато знае че е такъв и вярва в това. Губещи са тези, които не се опитват и са се отчаяли още преди да са навлезли в състезанието. Осмелих се да си подам документите и повярвах, че мога да го направя.

Позитивно мислене и настроение - това е то. Разбира се това не е 100% формула за успеха. Истинският успех идва с много упорит труд. "1% талант и 99% работа" - това е истинската формула за успеха.

С тази добра новина нещата ми изглеждат по-добри и чувствам, че мога да постигна всичко. Важно е да се радваме на успеха и да не го забравяме, защото увереността ни помага да постигнем и още по-големи неща!

Tuesday, 3 April 2012

Отрицателна реалност

Обграждаме се от красиви неща, творим, усмихваме се ... но какво става, когато излезем навън? Виждаме толкова начумерени хора, сбръчкани вежди, празни очи, негативни коментари ... Защо хората виждат само лошото? Били бедни ... нямали пари за нова кола, нов апартамент, сметките им били големи ...

Явно никой не се замисля, че най-ценното е здравето. Какво да кажат онези дечица, които имат физически проблеми, изостанали са умствено по чужда грешка или животът е решил да ги остави на хорската милост? А да, те не могат да говорят ... но поне имат шанс, дори и малък.
А какво да кажат бездомните животинки? Отправят тъжни очички към нас с надежда за ласка, храна или някоя мила дума. А какво получават? - Ритник, нагрубяване, а в най-лошият и отвратителен случай куршум, отрова или антифриз.

Защо хората са толкова начумерени тогава? Нима са забравили, че нещата винаги могат да станат по-зле? Една лоша оценка, невзет изпит или проблем в работата не може да се сравнява с най-лошото. "Но аз ще загубя работата си ако не реша този проблем! Може да ме уволнят!" - да, ама не. Работодателят ще загуби много повече от уволнението на един опитен работник, отколкото ще спечели от това действие. А ако шефът е толкова лош, неоценяващ усилията и пълен идиот - значи не си заслужава да работите за него и да си губите времето. "Да, но има безработица. Няма да си намеря работа". Всеки ден стават катастрофи, но не сте спрели да карате кола, нали? Всеки ден умират деца и хора от недохранване, но не сте спрели да правите диети, нали?

Хората са забравили удоволствието от живота, защото пипалата на суровата реалност са ги обгърнали и не ги пускат. А всъщност никой не се сеща, че реалността е такава, каквато сами си я направим. Няма сива, розова, черна - цветът е само в главата ни. От нас зависи с какви очила ще гледаме на живота. Защо хората не спират да помагат на деца в Африка или на бездомни и безпомощни животинки? Защото вярват, че могат да променят нещо. Вярата е най-силното оръжие на човека. Вярата в чудеса, вярата в една религия, вярата в другите хора, вярата, че нещата могат да се оправят. Вярата, че ще бъдат чути от точните хора. Вярата трябва да е номер едно на нашите чувства. Не омразата, злобата, завистта ... не случайно има един термин - Седемте смъртни гряха. Идеализирането на някакви хвърчащи хартиики или хора, които са известни само със славата си или с подходящ PR, няма да ни докара до никъде.

Истинските герои са нашите родители, които правят всичко, за да запазят семейството, за да дадат на децата си добър живот. Истинските герои са тези, които служат на другите хора, въпреки малката заплата, въпреки неблагодарността. Истинските герои са тези, които дават от собствената си храна на ближния. Истинските хора са около нас. Нека се фокусираме върху тях и да вземем един положителен пример. Защото отрицателната реалност е само в главите ни и от нас зависи да я променим. Човек винаги има право на избор.