Monday, 28 March 2011

Слънчогледи

При една поръчка от слънчогледи открих нов начин за тяхното създаване. Стилизирах ги повече от нормалното, но така ми изглеждат по-добре, по-нереални и перфектни. Въпреки че все още мога да рисувам в стария стил, новият ми стана любим.



Update

Понякога забравям, че блогът ми е с цел терапия. Правя го най-вече за себе си. Изливам си мислите и идеите в глобалното село, защото реалността не ми харесва. Боря се за моя собствена реалност,  но имам чувството, че това е леко невъзможно. Негативизмът е навсякъде около мен. Колкото и позитивно да мисля и да гледам на нещата, не мога напълно да затворя очи и да игнорирам околната среда. За съжаление не мога.

Стига толкова негативизъм. Ще пресъздам моята малка реалност тук. И сега :) Е не точно сега :)  По късно тази вечер, ще обновя галерийката си :) Време е и тук да публикувам новите -си-стари творения.

Monday, 31 January 2011

Black and White Collection

Една част от колекцията ми Black and White. Независимо от модните тенденции, комбинацията от черно и бяло винаги е била елегантна и стилна. Самата аз съм голяма почитателка на този стил. В колекцията си представям контраста между двата цвята, тяхната игра.
Извинявам се за качеството на снимките, но фотоапаратът ми не беше под ръка и импровизирах с телефона си :)

Wednesday, 26 January 2011

Слънчогледи и пеперуди

Лек update на графата арт бедствия. Няколко мои произведения, които могат също да се намерят в галерията ми в Deviantart .




Thursday, 20 January 2011

Ах, моя милост, забраванката

Мина се толкова много време от както писах за последен път тук. Така е , вече съм на възраст и забравям ;) Не всъщност все още съм един дечко, който се опитва да оцелее в света на големите и упорито не иска да порастне, почти като Пипи Дългото Чорапче ...

Какво се промени от последната ми виза тук ? Все още не знам с какво искам да се занимавам в професионален план ... мисля че няма и да разбера .. всъщност знам, но (уви винаги има едно голямо НО) може би ме е страх да опитам :) ще дойде време когато ще реша. За сега най-важното е да си взема изпитите и заветната поправка, на която останах, поради негативното си мислене. И това ще мине.
~~~
Музата е толкова забавно нещо. Винаги идва, когато имаш най-много работа, а си отива когато изобилстваш от време и тогава идва нейният любовник - Мързела. Луда работа. Сега, когато трябва да уча тя просто не иска да ме остави на мира. Естествено аз не мога да й откажа и какво да се прави - слушам я като малко кученце. Такава съм си. Предпочитам да задоволя вътрешния си мир , отколкото да се занимавам със скучната реалност. Последното изречение ми напомня на нещо, което осъзнах покрай Facebook и една приятелка, която е патриот (както аз казвам - с изгубена кауза) - "Предпочитам да живея в светъл сън, отколкото в мрачна действителност". Това е истината. Не обичам действителността, старая се да я избягвам. Заобграждам се с изкуство, или по-точно крия се в него. Така ми харесва. Някой ден, когато порастна, ще изляза от сапуненото си мехурче и ще победя ламята Действителност. Но за сега ще си творя в моя свят ...
~~~
И тъй като имам да чета още мноого по маркетинг е време да изгоня Музата. Тя пак ще дойде, винаги се връща. Може би най-доброто определение за нея е Неканената гостенка - точно като една определена болест, но тук може и да се бъркам ...

Тази вечер ще споделя малка частица от нещата , които ми се въртят из главата. Време е да ги запиша някъде, просто да ги извадя от там, за да мога да се фокусирам върху другите неща ...



Позадрави, Лин