Sunday, 27 June 2010

Работа, работа и съвсем малко почивка ...

От началото на седмицата съм на стаж в един хотел, на рецепция. Работата си ми харесва, но единствения проблем е, че не знам руски и комуникацията е малко трудна. Руснаците просто не искат да ме разберат, не само че се държат надменно, но като видят,че не им говориш на руски те игнорират, все едно не съществуваш. Правилно са казали, че са ужасни туристи ... вярно, има и изключения, но са малко .. Днес свърших втората си нощна смяна, карах 2 подред и мозъчето ми се изпържи. За съжаление още не съм назначена официално и не знам това кога ще стане. Програмата, с която работят администраторите я разучих, не че тя е кой знае колко трудна, напротив, само трябва да четеш къде какво пише. Имам обаче лошото чувство, че шефовете не искат да ме пускат сама на рецепция ... тази , на която съм вече е пълна, но ще има нова ... и още нищо не са ми казали, а като попитах шефката тя заяви : "Ама ти искаш да бъдеш назначена ли?" , при което аз бях като ". . . " какво по дяволите?! Аз ако не исках въобще нямаше да съм там. На всичкото отгоре не ми плащат за стажа, а БИ трябвало. Така е в Албена от доста време нищо не е както трябва. Ако има лесно да им бачкам като роб до края на лятото ще е перфектно. Ако до края на седмицата не ми кажат нищо, ще ме извиняват, но ще се разкарам. Нямам намерение да си изцеждам силите за едното нищо.

Около работата не ми остава много време. Когато почивах един ден успях да направя 3 пръстенчета. Две от тях са вдъхновени от Лало Орна (Lalo Treasures), като едното си е почти копие. Лало има страхотни бижута, но са доста скъпи. Честно до сега не бях виждала толкова красиви аксесоари - толкова живот, цветове и емоции. Просто няма начин да не ти оправят настроението :) Надявам се, когато почивам да си довърша пръстенчетата, ще ги постна тук. Всъщност имам техни снимки, но са след като ги моделирах и изсъхнаха :)

А работата наистина ми харесва :) Надявам се само нещата да се наредят, защото искам да бачкам там, независимо от всички негативи... Все още съм оптимистично настроена и нахъсана, само висшестоящите да не ми убият амбицията, не искам да се разочаровам за пореден път.

Saturday, 12 June 2010

Oops :)

Една поправка :) Току що намерих снимката, от която съм се вдъхновила за двойката пръстени :D И няма нищо общо с Тим Бъртън, леле леле излагация :D Не знам защо съм останала с такова впечатление, но поне съм сигурна, че темата им е от филма, т.е. "заглавието" им. Та, оригинала е от Парк Бом - една от сладураните от 2ne1 (корейска хип-хоп/поп/идол група). От тая социология тотално изтрещях :) 'scuse me
Park Bom - queen of hearts :)

Малко инфо за 2ne1 - те са една от най-успешните idol групи в Южна Корея и са моите лични идоли и огромно вдъхновение. По някакъв странен начин визията им ме пленява и мотивира. Изключително позитивни, усмихнати и смахнати. Четирите сладурани са изключителна сензация, защото са много талантливи и не го казвам само защото ги харесвам, но защото наистина е така. Преминали са през няколко години обучение от звукозаписната компания, към която са. Когато са ги избирали са били почти деца. Най-малакта сладурана (Миндзи - Minji) е една на 16, а е най-добрата танцьорка и не става въпрос за някакво лигаво танцуване на модерен балет, а хип-хоп. Лидерката на групата е на 19год. Не е малка работа да си лидер на една от най-успешните момичешки групи. Честно нямам думи да ги опиша :)
Едно линкче с много кратко инфо за тях и снимките ще ги постна тук, защото са много красиви :)
CL:                                                 
Sandara (Dara):

















Bom:

















Minji/Minzi:

Thursday, 10 June 2010

A little peek

Дойде момента, в който ще постна малка част от моето творчество :) Вече съм си вкъщи, с 2 взети изпита и още 2 предстоящи. След това , живот и здраве, ще почна работа в Албена :) При мен нещата почти винаги се оправят в последния момент .... нооооо тук не става на въпрос за това, нека се върна към главната идея, която е ....

няколко снимчици на едни от любимите ми творения :) Техниката на правене е лесна : малко глина, малко оформяне и много въображение. Нищо сложно. Под всяка снимка ще сложа и коментар.
Започвам с пръстенчетата си. Показвам 3 за сега. Нямам снимка на най-новото си, но скоро ще направя такава. Тъй като имам тънки пръсти ми е много сложно да си намирам пръстени, затова реших, че щом не мога да си купя просто ще си направя :)

Трети опит за пръстенчета или може би втори :) Вдъхнових се от "Алиса в страната на чудесата" по Тим Бъртън, още когато се носеше слух за него :) Реших да ги нарека, тъй като са двойка и едното не може без другото, "Queen of hearts is the Ace of spades". Сърцето е на дясната ми ръка, а пиката ан лявата. Всъщност и двата са масивни, въпреки че то почти всеки пръстен ми стои масивно. Тези сладурчета са от първите ми опити и е нормално да не са "съвършени"

 Следващото сладурче е от по-късните ми опити :) може би 4то или 5то поколение :D Исках нещ семпло и да е в черно и бяло, въпреки че тук цвета има синкав отенък. Това е от по-плоските ми пръстенчета. При този модел вече хванах цаката на правене :) Преди да оцветя цветчетата бели, само скицирани бяха по-интересни, но и по този въпрос ще помисля. Може да сътворя нещо загадачно:)


Това е последната ми плочка. Най-новата. Исках нещо слънчево и по-любовно. Затова реших да смеся "Full blossom" с малко сърчица, които на живо не се виждат от пръв поглед :)






Едно от първите ми произведения. Наистина от първите. И все още най-най-любимо. Напомня ми за светлинка в някоя тъмна нощ. Има нещо специално в тази плочица. Просто много си я обичам :) Тъй като когато съм я правила не съм предвидила, че ще прекарвам халкичка през дупчицата й, и се е отчупила малка частица. Мислих да я поправям, но реших да я оставя така. Няма гаранция,че ако е поправя ще е добре.


И последно за тази вечер. Тук се вижда прогреса ми, ако изобщо има такъв, но май има нещо подобно :) Това от ляво е също първо поколение, а от дясно е от май месец (тази година). Първото поколение е от преди 1-2 години. Една наша семейна приятделка харесала оригиналния модел и поискала да го купи, но реших да направя нова плочка. Оригинала все пак е само един опит, въпреки че пак е хубав. Трябваше да е мотамо (или по точно mot-à-mot), но не се получи така. В новата версия добавих някои неща, т.е. само точиците, но мисля че й придават завършен вид. Пеперудката е по-хубава от оригинала. С една дума новата версия повече ми харесва. Казах на майка да й покаже новата и ако я харесва да вземе нея, а ако не аз ще си я ползвам. Плюс това след като я направих не исках да я давам, но нямаше как :) Разбрах също, че приятелката ни искала и такъв пръстен. Няма проблеми, ама като не й знам мярката ан пръстите ... изключено е да направя нещо. Все пак не всички имат кокалести пръсти като моите :) В крайна сметка не знам какво се е случило, забравих да попитам :)

Честно казано повечето ми нещица ми се струват по детски наивни. Отразяват моментните ми емоции. Странно е ... затова никога не рисувам когато съм ядосана. Само веднъж го направих и резултата се получи спорен. Нещо й липсва на плочицата, може би радост. Но ще поправя това ;)
Онзи watermark на всяка една снимка е моят хммм ... как да го нарека .. подпис. Собствено производство ;) Всъщност имам и галерия в http://www.deviantart.com/ , но не съм я обновявала. Тук мързелът ми си е казал думата. Пробвала съм се и да си продавам нещицата в  http://www.etsy.com/ , но при толкова много продавачи шанса т е малък. Иска се яко реклама, а за това се искат средства, които нямам. Затова си мислех, че чрез devianart ще успея, но там има толкова много art thives , че просто няма на къде. Най-логично ми изглеждаше blogger, пък и най си ми харесва да пиша на български. Толкова много неща могат да се изразят само с няколко думи :) Но мисля все пак да се пробвам с devianart, трябват ми  финанси все пак ;) Това ще стане в бъдеще, кога по-точно не знам.


За днес толкова :) Сега смятам да се порадвам на интернета, защото утре започвам да уча по икономическа социология и няма да имам никакво време :) Приятна и пълзотворна вечер :)

Friday, 4 June 2010

Нова квартира, нов нет

Моите премеждия с квартирите свършиха :) При моя колежка, с нейния братовчед. Приятно апартаментче, но нета нещо никакъв го няма за жалост (все пак е от части краден). Това означава, че утре вечер може да постна някои нещица. Сега ще се сборя с нета и ще го накарам на сила да качи поне някое архивче :) Ще се нуждая от късмет :)